Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04.2012 15:06 - За българския манталитет- с желание за себеопознаване и промяна - с ЛЮБОВ!!!
Автор: pach Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4103 Коментари: 1 Гласове:
7



 Четете, смейте се или плачете, ама това е положението.... 

 Позволявам си (отново) да публикувам тук нещо което не е от мен. Един приятел го написа на един дъх, а на мен ми хареса. Макар и изчервен, ми позволи да го публикувам тук. 
Четете, смейте се или плачете, ама това е положението....в родната действителност (както и световната с българско присъствие...).


Като манталитет - всичко е изгубено (за съжаление изглежда безвъзвратно) и ще ви дам няколко красноречиви примера:

Бай Ганьо из Европа епизод 1 - Рим

Така ми се случи един път, че на връщане на път към летище Фиумичино попаднах на интересен "сънародник". Желязно правило ми е да отбягвам по всякакъв начин българи в чужбина, за което си имам причина, ако на Многоуважаемите ми читатели и почитатели им е интересно - ще се обоснова... Най-често при опасността от такъв сблъсък се представям за унгарец, което също е добре пресметнато - ако на нашите мили "сънародници" (които за по-накратко бих наричал "сганта", но за момента ще се въздържа) им кажа руснак, поляк или сърбин - се опитват да си чекнат езиците по най-невероятен начин и да се опитват да сглобят нещо наподобяващо на съответния език, с което са прекалено досадни... Затова аз на свой ред изчеквам по най-невъобразимия начин прекрасният език на Шекспир, казвайки че съм от Унгария и когато въпросният субект започне с патос и блясък в очите да повтаря и да срича "Будапеща, Будапеща" (разбира се понякога не се разминава и шаблонното "Егеш-мегеш") - веднага го отрязвам, заявявайки че съм жител на град Залаегерсег, чието име той разбира се не може да повтори и симулирайки безкрайно оскъдни английски познания - въпросните типове се отказват доста бързо... Тактиката е изпитана и действа безотказно, спасявала ме е неведнъж image Но точно в тази прекрасна вечер бях в превъзходно добро настроение, граничещо с лигнята и само при вида на въпросният господин не можах да издържа и се предадох, разкривайки с охота истинската си самоличност... Островърхи обувки тип "парадните от казармата" с ясно изразени кокалчета, панталон тип "въшкарник" от същата модна линия, но в един прекрасно-неопределим нюанс на тъмносиньото, въпреки възрастта (50+) на катарамата на тънкото лачено коланче съвсем дискретно в горният ъгъл грееше гравирано зайчето емблема на списание "Плейбой", а коланчето се виждаше над "угащения" ла****о-кафяв ръчно-домашно-плетен пуловер от някаква непозната за мен сплъстена тепана вуна, дето ако е била Лама - сега вече беше най-малкото "Далай лама"...липсваше само червения пояс със мускалите, но ако го имаше - нямаше как да забележа коланчето на Плейбой, така че правилото че не може всичко най-хубаво на този свят да се събере на едно място се потвърди. Физиономията ще я опиша най-накратко - представете си бившия комсомолски секретар и настоящ адвокат и подставен собственик на Футболен Клуб "Левски" тодор батков...и картинката придобива напълно завършен вид. Да, прежалих се и сеира си струваше... Въпросният джентълмен се оказа че от години се подвизавал в Рим, работел когато и каквото попадне без да конкретизира, родата също му била тук и съвсем наскоро "му се намерило унуче" (което разкодирах като "родило му се внуче") та по тоя повод си идвал в Бг да разпъне тежка софра и за останалата част от родата. Също така, разпалено ми обясни и другите си блестящи бизнес схеми, тъпите жабари на 2 години си сменяли техниката и покъщнината, като в някои квартали оставяли току до кофите съвсем изправно работещи електроуреди, които нашият герой примъквал, влачел и отмъквал и в последствие чрез едни специални нашенски микробуси които циркулират два пъти седмично между двете държави срещу съответното заплащане изпращал тези невиждани чудеса на бялата и хай-фай техниката на родата тук да я "отвържат". Дори ми се оплака, че миналата седмица тоя педе***т гърбав шофьора му взел 50 евро за да му закара една пералня до Бг, но все пак бил на далавера, още повече че била с 8 килограмов барабан, в който идеално се побрали една кафемашина, миксер и ютия. Веднага си дадох сметката че имам честта да разговарям с един крупен вносител и бизнесмен, а той и без това точно на такъв си и приличаше. Целта му да ми досажда беше фактически да се уреди с изгоден транспорт до летището, при което въпреки че той живееше от години там (не пропусна да се похвали че не е научил и грам италиански) не подозираше за съществуването му, а аз го светнах и въпреки че го излъгах че за първи път съм в Рим, изобщо не се и замисли от къде знам за този начин на придвижване, за него важното беше да стигне на "тънкана" до крайнат си цел. Въпросният транспорт е едно специално автобусче, което на всичкото отгоре прави един вид една панорамна обиколка на някои от местните забележителности, за които въпросният господин веднага се вживя в ролята на екскурзовод и разпалено ми обясняваше кое какво е, все пак му бях станал пръв приятел... минавайки покрай гара Остиенсе заяви с горд тон все едно той лично я е строил: "Това е Пирамидата!", а аз, стараейки се да докарам едновременно най-възхитения от неговата начетеност поглед, но същевременно недоверчиво го попитах: "Ааа, така ли? Интересно, аз пък си мислех че пирамидите са само в Египет, тази от там ли са я донесли, а тука ли са я сглобили или си е била така готова?" , но той така и не можа да ми даде смислен отговор... "А това е Колизеума"... "Ама защо е така от едната страна, те сега го строят и не е готов ли?" и всякакви такива въпроси, карайки го да се чувства специалист на фона на моето невежество... Стигнехме до летището и още със слизането от автобусчето, нашият джентълмен ме заряза без да каже и довиждане - мисията му за изгодно придвижване беше изпълнена и аз просто вече не му бях нужен  image По-късно го видях седнал в чакалнята, беше се сдобил с измачкан местен вестник "Гадзета Делла нещо си там", най-вероятно от някаква кофа, странното че извади много стилен калъф за очила, напълно не подхождащ на екземпляр като него да притежава подобна луксозна вещ, някак си не се връзваше, но когато го отвори - отвътре изскочиха очила с дебели рогови рамки като на серийния убиец Чикатило, само че счупени по средата и залепени с някаква материя нещо средно между розова дъвка "Идеал" и зъботехническа пластмаса "Дуракрил", която се използва при направата на ченета/кастанети. Субекта някак си гордо изглади върху коляното си измачканият вестник, създавайки доколкото е възможно илюзията че именно той, самият той и никой друг е първородният собственик на този вестник, след което (все пак не знаеше говоримо италиански, така че и писмено не му се е отдавал особено) започна симулативно задълбочено четене, опитвайки се да докара някаква интелектуална поза, но всичките му движения бяха толкова нелепи, че по-скоро приличаше на кадър от стар черно-бяк криминален български филм тип "Инспекторът и нощта". Аз от своя страна след като видях моделът на притежаваните от него очила осъзнах че живея втори живот и благодарих на персоналният си ангел-пазител че не пътувам транжиран в найлонови пликове под формата на пършута затворен в някой хладилник втора употреба.

Епизод 2 - Лондон

Огромен хипермаркет на много известна там и чувана от малцина тук верига - някъде между щандовете с хранителни стоки и по-специално чипсове, кроасани итн... Майка с малко дете - детето изглежда напълно нормално като всички деца, стайлинга на майката обаче веднага издава три възможни вероятности за оригиналният и произход- Сърбия, обаче само от Нови Сад насам, Македония или България...Оказва се третото, и то съвсем бързо... детето още малко и не разбира, посяга към лъскава опаковка чипс "Уокърс". Изведнъж се чува изсъскване процедено през зъби: "Сашкооо, ако пипнЙЕш ощИ нЙЕщо ши ти счупя ръчичкитИ"... За момент се замислям как след време Сашко ще бъде Алекс - поданник на Короната... след това на опашката на касата изведнъж най-любвеобилното и нежно галене по главичката, с широка усмивка и съчетано с най-отвратителната комбинация от мЙЕк английски: "О май лЙЕтъл дарлЙЕнг, мамиЙЕ"с съншЙАЙн" и други подобни...

Епизод 3 - на родна земя

Често съм се замислял за заобикалящата ме простотия, както и за бъдещето в ръцете на младите... но като гледам като цяло какво поколение расте... нямам думи... дали така са си мислили и за нас възрастните навремето? Например учителката ми по руски, която ми беше същевременно и класна, а аз разбира се не бях от най-любимите и ученици... Бях посетил един рок концерт под егидата на вестник "Средношколско знаме" с участието на групите "Ахат" и "Конкурент", но гвоздея на вечерта беше група "Контрол", които тогава май за първи път се появиха пред широката публика. Още на следващия учебен ден някое дете на комунист като съвестно пионерче беше доложило къде съм ходил и въпреки че концерта не беше нелегален, класната ме привика след часа и клатейки едновременно показалец и пипонестата си глава с прическа на ритана зелка, многозначително ми спомена: "Разбрах че си ходил на онзи концерт на "Метълсите""... Метълси... как звучи само, като Бийтълси... а дали една генерация преди нас не е тормозила бащите ни с "Разбрах че се събирате да слушате ония "Бийтълсите""... ми така де, след като ония са "Бийтълси", нормално е и тия да са "Метълси". Като стана въпрос за "Метълси" се сетих и за изделието "пирамидки" (ама не египетски или римски), а едни, дето принципно трябваше да бъдат сребърни на цвят и ако притежаваш кожена гривна с четири реда от тях беше равносилно в наши дни все едно да караш най-малкото БМВ, а пък ако имаш и колан - направо ставаш автоматично цар и командир на всички "Метълси"... само че до нас, подрастващите "Метълси" сребристите пирамидки нямаше как да бъдат достояние и ние се задоволявахме да си купуваме на партиди по две по три на цена от 15 стотинки тошови пари от една обущарница на Цар Симеон близо до женския пазар  "Юниор" варианта на пирамидките, които бяха кофти отливка от месинг или някаква долнопробна жълтеникава сплав, която на всичкото отгоре след много кратко време и потъмняваше... Широко разпространени и редовно разказвани бяха историите, че големите "Метълси" които притежават гривна с четири реда сребърни пирамидки използват този аксесоар като оръжие в моментите когато провеждат ръкопашна битка, нанасяйки незнаен до момента удар с китката, използвайки пирамидките като един вид метален бокс - тоест вид хладно оръжие. Не мисля че по онова време спецификата на точно този вид удари от "Стилът на богомолката" от Южно-Шаолинското Кунг Фу е бил овладян от тогавашните големи "Метълси", но слуховете за страховитото оръжие бяха достигнали и до редовите гащници от органите на тогавашната "народна милиция", та именно един техен такъв служител дълго се колеба, дали дънковото ми яке със закачени на него 6 или 8 на брой месингови пирамидки е един вид "оръжие" или не... накрая след допитване до колегата му стигнаха до извода че не е оръжие и ме пуснаха, но с предупреждението "да махна тази железария от себе си" ... или пък пенсионера Маринов от входа на най-добрия ми приятел, който събираше празни цигарени кутии и пакети от улицата, след това с част от пенсията си купуваше бял кадастрон и комплект от 12 цвята флумастери от отсрещната книжарница цяла седмица твореше едни илюстровани плакати със всякакви собственоръчно нарисувани от него дробове и други увредени от цигарения дим човешки органи, апликирано с оригиналната цигарена кутия или пакет и гръмогласни лозунги в смисъл че "пушенето убива" далеч преди да се появят по днешните цигарени кутии... а може и тия от "Булгартабак" да са "взаимствали" някои от оригиналните Маринови лозунги, знам ли... Та същият този Маринов един прекрасен слънчев летен ден беше срещнал на улицата Дачо, който беше още ученик, ама от големите "Метълси" и притежаваше черна тениска с черепи и чудовища, гривна в пирамидки, изцяло дънково костюмче състоящо се от яке и панталон в абсолютно еднакъв цвят и ухото му беше пробивано вероятно със някоя дебела губерка за шиене на цървули, защото дупката му беше станала толкова широка, че вътре вместо сребърна обеца (а те си бяха дефицитни по онова време) беше успял да втъкне абсолютно автентичен болт с гайка 4 милиметра от конструктор "Мусала"... Та върви си Дачо по улицата, ама с походка на истински голям мъж и небрежно със самочувствие си дърпа с отработени движения от цигарката... не щеш ли - срещу него Маринов излязал на разходка... хваща Маринов Дачо за ухото както се постъпва с лошите деца и започва: "Ти момченце, как не те е срам, защо пушиш, вредно е, ще умреш, я кажи кой си и как се казваш да им кажа на родителите ти, учителите ти и кварталния че пушиш..." и все такива неща от този сорт. В следващия момент посегна и към устата на Дачо да му отнеме цигарката и да я скъса, но Дачо се отскубна, отстъпи на безопасно разстояние и заяви че желае да извърши възвратно-постъпателни движения с родителя от женски пол на Маринов, нарече го нежен мъж, изреди думите за мъжки и женски полов орган, като през цялото време показваше среден пръст. Бедният Маринов изпадна в шок, пребледня като платно и невярвайки щеше аха още малко да припадне... И тук е разликата - сегашните келеши, освен че употребяват вече и други вещества, в аналогична ситуация няма и да се поколебаят да посегнат на Маринов image Та ние ли сме били лошо поколение не знам, ама сега като ги гледам дали в тяхните очи не изглеждам като Маринов? Возя се миналата седмица в автобуса, а близо до мен 3-4 келеша се връщат от училище и разговарят на висок глас на жаргона на който сега е модерно да говори тяхното поколение... Ясно че чувам разговора им съвсем неволно и се опитвам да осмисля казаното, но то е някакъв странен словоред, с често и не на място повтарящи се думите "Такова", "Таковата", "Братле", "ЪЪЪЪЪ"... нещо от рода на (примерно) :"Абе братчето ми , абе ъъъъъ таковата, ъъъ е така" и с това завършва изречението на единия келеш, след което другия келеш очевидно е разбрал какво иска да каже първия и му отговаря с някакво подобно по смисъл и значение изречение. През цялото време докато си говорят тези неща, главите им се клатят неравномерно подобно на главите на гълъбите от градинката на "Св. Седмочисленици" когато кълват трохи, а с ръцете си ръкомахаха в някакви странни посоки, явно заучени от гледането по телевизията на стихотворни рецитали съпроводени с барабани изпълнявани от нелепо облечени афро-американци, които въпреки че по нищо не наподобяват на Ал Капоне, Лъки Лучано или Бъгси Сийгъл са се самопровъзгласили за "гангстери"... И най-пресния пример от снощи... Има едно момченце в работата, работи чистач, 93ти набор, прическата му четинеста, тоест неподлежаща на прическа и отпред като козирката на стадиона, леко мургаш, ама не е бразилейро... едно кльощаво, личи си че сиромах, бедно и скромно облечено, но много учтиво и жизнерадостно дете, винаги усмихнато и звучащо доста по-интелигентно от келешите в автобуса... и говориме си вчера, убиваме време и става въпрос нещо за автомобили... аз не че съм специалист, даже напротив - ако тръгна сам да си купувам ще бъда идеалната жертва на автотарикатите от Горубляне, (обърнато в ЖП Моделистично сравнение все едно да ми продадат ластичен локомотив за 400 лева) признавам си че не знам какво е шарнир, гарнитура и картер, но все пак имам някаква представа от коли... Та лафиме си с това момченце и в един момент в процеса на разговор то споменава, че Рено, Пежо и Ситроен и трите са френски коли...Истина всеизвестна... подхвърлям му е така колкото да върви лафа, че за мене "Спагети и мин*ти коли не могат да правят", а той ме пита кои са най-добрите... казвам му, че колкото и да съм вътрешно пристрастен към английските класически марки, ако е от практическа гледна точка бих си взел немска кола, а той ме попита "а кои са немските?" В първия момент помислих че има предвид кои точно от немските визирам, но той повтори въпроса си по такъв начин, че стана ясно че пита кои марки се произвеждат в Германия... Не вярвах на ушите си и долната челюст ми провисна, попитах го дали се шегува, отговори ми че пита сериозно, физиономията ми се издължи като франзела, а той първо попита Фиат дали е немска кола, а после спомена и Мицубиши... и съм сигурен и абсолютно убеден че беше сериозен... От казармата не се бях сблъсквал с такова учудващо невежество и липса на обща култура, а там бях срещнал индивиди, за чието съществуване не бях и подозирал че е възможно и дори и във фантазиите си не бих могъл да си измисля тяхното съществуване... а ето че сега този младеж....не знам, може би вече и аз съм изперкал старец като Маринов, но бъдещето е мрачно, повярвайте ми!



Гласувай:
7



1. анонимен - Хич, не е мрачно бъдещето. Общувате ...
21.04.2012 02:02
Хич, не е мрачно бъдещето.Общувате си с неподходящи младеж изглежда.Искренно се посмях и почти съгласи:) с всичко останало.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pach
Категория: Лични дневници
Прочетен: 224185
Постинги: 21
Коментари: 125
Гласове: 1715
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031