Както вече споменах в предишната част – нашата група се разположи точно срещу № 4

от френската ескадрила . Това е гледка която стопля всяко сърце , обичащо авиацията .

 Вярно самолетите не са от най – „опасните” , само от модел за учебни цели , но пък са красиво боядисани и добре изглеждащи!

Особено строени така.

 Всички бяхме с бира в ръка , но някой бързо откриха , че много дини под една мишница не може всеки . Трябва да си голям виртуоз в ръцете за да балансираш с бира , бинокъл и фотоапарат или камера в ръце – едновремeнно . На практика бирата или бе оставена да се стопли на слънцето ( абсолютен позор ви казвам ), или бе ритната и разлята за радост на тези буболечки които са успели да оцелеят  из тревата третирана по рано с химически препарати , най-вече за избягване на кърлежи и други кръвопийци.

За скакалците не знам  що скачаха .Може би се напиха с бира , но по вероятно я използваха против махмурлука получен след употребата на химическата смес която е имала за цел да ги избие – но те така или иначе се изхитряваха да скачат по нас , техниката , че дори и в моя врат , но само един път .

Така станахме приятели с едно двусантиметраво и зелено от неопределен пол (май бе женско – мен все такива ме налитат , за справка питайте комаритеJJJ ), ама не пожела да стане фотомодел и отскочи до бирата на приятеля , там се „довърши” и след като биде изхвърлен от „бара”(пардон – чашата) се обиди и замина в посока на френските самолети – знам ли , може да реши да имигрира , да мине на френско вино  що ли...

            В очакване на следващото главоотвъртане в небето , се сдобих с програмата на фестивала продавана на място . Нещо като вестник (поне в този формат и на такава хартия) , нещо като кратък справочник (прочитайки т.т. данните изпаднах в потрес ) , абе повече нещо като нищо , щото и там имаше програмата по часове , която се оказа че е в главата на главните организатори .

            Тъкмо стана дума за тях (организаторите но не главните) и ето ги тримца , с провлачена крачка , като на ревюто „най-космати и загорели на слънце крака”, се носеха с неопределена цел зад гърба ни по къси гащи и с пластмасовите кофички за бира в ръка . Толкоз трябваше на наш човек от групата – да ги види че са приключили с „дезорганизацията” на фестивала – грабвайки програмата от нас изтича , за да им вгорчи наистина бирата . Отиде при тях , доста агресивно , но за съжаление чух само началните думи от изречението :

            „-Ало , мародерите ,наречени „организатори” , абе може ли така да ...”

Тук думите му се изгубиха в шума от запускането на двигателите на червено , синьо , белите самолетчета на „Мускетарите” както също са известни от френската ескадрила.

 

 които вече тръгнаха да излитат

 

Зад тяx е  доста шумно , нищо че са мъници – все пак са реактивни!!!

Вдигнаха се бързо в групи

 

И изчезнаха в далечината за подготовката на първата фигура.

Между временно приятеля заел се с късите гащи на „организаторите” се върна при нас с лошата новина , че сърбите щели да покажат свойте „Супер галеб”-и , ама друг път (като в онзи класически детски филмJJJ) . Само това успял да научи – ония много им топло било и се разбързали към сергийте за бира .

Отсреща  вече се задаваха самолетите и всякакви коментара се прекратиха – няма да си разваляме шоуто все пак !

Веднага почна „въртележката във въздуха над главите ни .(В интерес на истината – в България в името на сигурноста фигурите за публика се изпълняват не точно над главите , а непосредствено над полосата , тоест на около стотина метра пред публиката.)

Дааа , франсетата също имаше с какво да се похвалят.

Започнаха да правят фигурите в различни по брой формаций.

Като постояно сменяха заходите към нас.
И димяха винаги с цветовете на знамето им ...

...щом започнеха ново изпълнение .

Направиха „лудите” разминавания по свой запазен начин

Пиша „лудите” защото при някой изпълнения скороста им достига 750 км/ч.

И дори прецизната фототехника е затруднена (абе май операторите зад нея са по затруднени но това е друго нещоJJJ)

Имаше гръбни полети с предела на техниката...

Както и приятни поздрави към публиката , като това сърце!!!

За съжаление , зает с фотоапаратите , пропуснах да заснема тази фигура в пълния и блясък.

Сърцето бе прободено от стрела (димогенератор на един самолет прелетял през него под такъв ъгъл , щото ние да видим добре оформената фигура).Мисля че дамите сред публиката въздъхнаха по франсетата – „Ооо, колко галантно!!!”

Ако трябва да бъда честен , на мен те не ми харесаха чак толкова , защото летяха стегнато (очаквайте в следващия пост снимки от кабините им , за да видите действителните разтояния по между им във въздуха с тези скорости!!!) да стегнато , но някак си вяло .

При последвалите коментари в компанията решихме че не са показали върха на сладоледа по наша вина . Имам предвид , на българите като цяло (осен организаторите де) . Ами ние какво си въобразяваме , че в работен ден (5-ти септември), без предварителна масова реклама ( колко от вас знаеха предварително?) и с такава лоша организация (публиката държана на разтояние като добитък , а във ВИП ложата си нямат и понятие що са там) тези хора ще покажат нещо „по така” !???

И аз да летя (ех мечтиии) , и аз не бих си направил труда за нещо повече от тренировка пред 5-6 хиляди човека (от горе се вижда като на длан).Хората са свикнали да летят пред 50 до 75 хиляди души (някъде се стига и до 100 хиляди на ден) и тогава това наистина може да се нарече празник на авиацията , празник на феновете , пилотите , търговците и т.н.

А при нас какво се получи , половин час след като французите кацнаха , по-голямата част от простотията се изнесе по посока на паркингите (разбирай околните ниви)  включително и семкарите . Те или бяха тръгнали след „пазара  и клиентите” си , или бързаха да пекат семки за утрешния ден .

Това пък принуди нашата група да се ориентира към скарите наоколо , докато не ги угасят , да се въоръжим с пържени картофи и пословичните „джафкащи” кюфтета , които по странен начин , от въздуха ли , от това че червата ни от сутринта се промиваха с бира , ама бяха страааашно апетитни , както винаги в такива случай!!!Да , ама не – картофите ги бяха  изяли , и никъде не пожелаха да изпържат един казан за 8 гладни човека , щяхме да изчакаме колкото трябва пък и да си платим щедро по тези високи цени !!! Не и не , после се чудят що не стават за търговци – ти пари насила му буташ , а той предпочита да ти прави компания с бира в ръка !?!?Абе простотия навсякъде ви казвам!

Емиии, купихме още кюфтета и кебапчета и от бирата тук (2 л.= 4,5 лв!!!) , но решихме да заредим колите (с бира за из път)  в Пловдив , с надеждата че там още не е почнал панаира (иначе и там цените полудяватJJJ).

Такива ми ви работи приятели – очаквайте и пета част , в която ще има майтапи с френските самолети и пилоти пред нас , снимки от техните кабини по време на демонстраций , докато във въздуха летят нашите частни самолетчета , отлитането на англичаните и „големото” пиле , както и разходка из Музея на авиацията!!!

JJJ 

Но моят брат и семейството им, които живеят в Торонто, Канада, често пращат снимки и видеозаписи от подобни авиофеерии. Дори преди години, си спомям, гледах запис на инцидент по време на демонстрациите - беше паднал един самолет, който в последния момент пилотът успя да отклони и да насочи към езерото Онтарио, а не към множеството хора /сред които бе и семейството на моя брат/.
Но, като се изключи този трагичен инцидент, подобни събития предполагат страхотна тръпка и вдигане на нивото на адреналина, почти в степен може би, каквато е на самите пилоти:)
А иначе - невероятна кондиция, майсторство и координация се изисква при висшия пилотаж. Имам и познати пилоти, разказвали са ми неща от кухнята на професията.
Много бих искала да присъствам и аз един ден на авиошоу - въпреки известния си страх от подобни летателни машини, криещи доста голяма доза риск:)
Чакаме продължението!

този Музей на авиацията? Предполагам, че ще е интересно за разглеждане.
Поздрави за богато илюстрования ти постинг и чувството за хумор на родните сергии и капанчета!
Лек ден!

Адреналина наистина е голям (но не и повече от този на пилотите) особено когато прелитат не учебни а бойни самолети над главата ти !!! Красота , мощ , рев на реактивни двигатели - направо ти се тресе стомаха ! Това е същото като на рок концерт на живо - който еднаж е бил там - пак отива.
Обещавам своевременно да ви информирам за такива събития у нас и наоколо (съседите) макар за реклама да не ми плащат :-)
Изживяването в такива хубави моменти трябва да стига до много хора - и те да го преживеят!!!
:-))))))))
В третата част линка за видеото е активен , но е хубаво да се гледа със слушалки на ушите!!!

Музея е в двора на вертолетната база Крумово.Намира се непосредствено зад ж.п.спирката а от гражданския терминал на летище Пловдив (ползват обща писта) го делят пистата , рульожките и стоянките за самолети (абе едно равно средно голямо поле).
От Пловдив се пътува 8 км. посока Асеновград , завива се не на отклонението за с.Крумово в ляво (грешка често допускана от непосветените , от там също се стига - ама е голяма въртележка ) а на следващото пак в ляво (още около 1 км) по пътна табела "АЕРОГАРА" , следват още около 800 м има прелез през линията Пловдив -Асеновград , а веднага след него се завива в дясно и още около 500 м и си пред музея.
Ако не свиеш в дясно след прелеза минаваш покрай оградата на летището и стигащ гражданския терминал - правиш обратен завой и на връщане внимаваш !!! :-))))
това за автомобил , иначе минава електрическа мотриса мисля че на всеки два часа .
Ако не можеш да отидеш докато меко времето - изчакай следващия ми пост !

Интересно както винаги!

Тю, да му се не види!
За последното авиошоу разбрах, естствено за нашите медии, чак седмица след като беше свършило.
Оттогава, надявам се още ги посърбяват задниците /медиите, де/, от време на време.
За последно бях на подобно събитие преди години, след което то /събитието/ изчезна от календара ни за няколко лета.
Тогава гвоздеят на програмата бяха "Червените стрели" от южната ни съседка - Турция. Направиха незабравимо шоу. А и ние не бяхме виждали много такива изпълнения.
Англичани също присъстваха, нобяха не със червени, а със сини самолети. Активно си контактуваха с публиката, бяха извънредно учтиви и приятелски настроени. Не знам по каква причина, но тогава нашите не им разрешиха да участват в програмата. Пследното ни го каза един от английските пилоти, с когото разговаряхме.
Но пък черешката върху тортата беше пилот от прословутия 6-ти Американски Флот, който изпълни доста динамична и наситена програма на боен F-15, при това с максимално темпо и амплитуда на фигурите - без никакви ограничения! Направо ни отвя главите!
Върха беше, когато прелетя на 20-тина метра височина, по цялата дължина на пистата, ито на форсаж! А когато на края на правата "скърши" на 90 градуса и се изнесе с максимум форсаж във перфектна "свещ", докато изчезна от зрението ни, един стар летец с доста опит изпадна във възхита.
Коментарът му беше, че това е върхово изпълнение, понеже при тази вертикална тяга самолетът е крайно нестабилен, и е адски трудно да запазиш устойчива вертикала.
Нашите явно се засегнаха и решиха да отговорят на "предизвикателството". Веднага след американеца се вдигна МИГ-21 и се засуети из небето.
Но уви! Изглеждаше като куцо магаре след състезателен жребец! Защо ли му трябваше, се ппитам! При този руски маниер на обучение, с налагане на строги ограничения във фигурите и позволеното претоварване - логично бе да се изложим!
Няма да забравя никога тази демонстрация на пилотаж при боен режим /така го изкоментира моят познат пилот/.
Надявам се, в бъдеще да поумнеят и да насрочват подобни прояви за почивните дни. Па да земат, та да ги рекламират дълго преди уречената дата!